Отидох в Бергамо без големи очаквания. Бях чувал, че е хубав град, но повечето хора го използват само като спирка – кацаш, качваш се на влак и отиваш в Милано. Радвам се, че реших да остана, защото това място ме грабна още с първите си улички, гледки и, признавам си, с безбройните чаши Аперол Шприц, които изпих там.
Град, разделен на две – и в това е чарът му
Бергамо е наистина разделен на две – долен и горен град. Долната част е по-съвременна, с булеварди, магазини и оживено движение. Но горният град… той е съвсем друго измерение.
До него се стига с фуникуляра, който тръгва от подножието на хълма и те качва плавно към старата част. Гледките още оттам започват да те подготвят за това, което следва. Горният град е спретнат, романтичен, с усещане за стари времена. Каменни улички, стари сгради, тишина и онова усещане, че всичко се движи малко по-бавно.
Да се изгубиш в Città Alta
Вървяхме без карта. Просто се оставихме на улиците да ни водят. Изведнъж излизаш на Piazza Vecchia – старият площад, обграден от красиви сгради, с кула, която се извисява гордо. Навсякъде хора – някои местни, други туристи, почти всички с чаша нещо в ръка. Аз, разбира се, си взех Аперол.
Наблизо е и базиликата Santa Maria Maggiore, която ни остави без думи. Влязохме, просто за да надникнем… и останахме дълго. Красив интериор, спокойствие, тишина.
Венецианските стени – най-приятната разходка
Бергамо е заобиколен от венециански стени, които са част от наследството на ЮНЕСКО. По тях може да се разходиш, да седнеш на пейка и просто да гледаш – към планините, към долния град, към живота. Там времето наистина спира.
От Бергамо до Комо – една приятна промяна
След два дни в Бергамо решихме да се отправим към езерото Комо. Пътуването е лесно – влак до Милано, после друг до гара Como San Giovanni. Всичко отне под два часа, а гледките по пътя минаваха като от пощенска картичка. Гарата в Милано първоначално може да Ви се стори стряскаща, заради големият поток от хора, но спокойно – не е. Всичко е ясно и точно описано и отбелязано по табелите.
Може би ще ти хареса и:
Таормина, Италия: Вълшебното кътче на Сицилия
Комо – стилен, тих и с много вода
Комо ни посрещна със слънце и спокойствие. Градчето е подредено, чисто, с усещане за стил. Хората се разхождат бавно, кучета подтичват покрай тях, а пред заведенията масите са пълни. Познахте – поръчах си Аперол.
Разходихме се покрай езерото, наслаждавахме се на гледките. Не се качихме на лодка – някак предпочетохме просто да останем на сушата и да се наслаждаваме от брега. И честно казано – не съжалявам.
Фуникулярът към Brunate – може би следващия път
Имахме планове да се качим на фуникуляра към Brunate, но когато стигнахме до него, видяхме дълга опашка. Сериозна опашка. Решихме, че няма смисъл да губим часове време в чакане – особено когато и отдолу е толкова приятно. Но ако искате да се качите – предвидете си време. Явно доста хора имат същата идея.
Финални мисли
Това пътуване ме научи на едно: понякога най-спокойните и непретенциозни места ти остават най-дълбоко в сърцето. Бергамо и Комо не крещят, не блестят прекалено – те просто са красиви по онзи тих, елегантен и италиански начин. А когато вървиш по старинни улички или седнеш в заведение за чаша Аперол, слънцето грее, а въздухът ухае на лято – разбираш, че си точно там, където трябва да бъдеш.
Бих ли се върнал отново там – определено ДА!
